Ascension ... or actually not?

Някога отдавна в мрака на нощта дойде на моята врата, каза "Аз съм Някоя", поиска топлина. Приех я, дадох и частица от собствената си душа - тя трябваше да свети в мрака, да и дава топлина. Да зная тя е плаха светлина, но толкова си имам и това предлагам, но не ти повече поиска, защото Някоя си ти. Така да бъде - ще се мъча да ти дам - защо ли чудя се сега, но това е след години тегоба. Години по-късно аз седя предаден, обруган и единственото, което ще попитам е "Защо". А отговорът и е лесен, идва й естествено - без размисъл "Че как ще бъда отговорна? Не знаеш ли, че Някоя съм аз". Защо ли се опитвам повече да давам, отколкото аз сам съм преценил? Защо ли се раздавам, докато не остане нищичко за мен? Така и няма да науча - глупакът на света съм аз и вярвам в добрина. Посочих и вратата - да броди по пак по пътя и да търси топлина. Дали спи свита там някъде в мрака и сънува топлина или пък е намерила по-ярка от мойта светлина? А всъщност какво ли пък ме бърка аз имам за кого да светя и кой на мен да дава топлина...