Ascension ... or actually not?

  Буквално трябва да погледна датата на последната си публикация за да разбера колко отдавна не съм писал нещо тук. Както бях писал в описанието пиша основно, когато съм емоционално афектиран и тъй като твърде рядко се случва да съм чак толкова щастлив обикновено пиша, когато съм чак толкова нещастен, както е и в момента. Напоследък не съм бил толкова зле, но всичко приключва, независимо дали е приятно или не.

 Апропо в момента съм смачкан, заради честно казано най-гадният избор, който ми се е налагало да правя до момента, но наистина всичко си има край и това също ще премине. За щастие и гадните моменти, преминават, точно както и добрите...

Я момент ... това да не е нотка на оптимизъм? От мен ? Доста нетипично, след като аз сам го казвам. Май наистина да станеш родител те променя. До преди две години от този избор щях да си сипя нещо доста силно (въпреки че принципно не пия) и да седна да мисля колко точно нечестен е светът и защо на мен ми се случват такива неща, а в момента честно казано макар и доста извън релси по-скоро имам някаква цел и нямам намерение сам да се вкарвам в дупка, от която се излиза доста сложно (личен опит - решиш ли, че си в депресия е доста по-сложно да се осъзнаеш, отколкото ако не си натрапваш депресията сам). Май-май тези 10кг ходещи усмивки в леглото в другия край на стаята имат доста по-сериозно влияние върху манталитета ми, отколкото предполагах, защото в момента чувствам отговорност, а не отчаяние.

И в този ред на мисли, я да отида да свърша нещо полезно, вместо да лея крокодилски сълзи на рамената на всички ви и да ви губя времето с проблеми, които в крайна сметка изобщо не ви засягат.

Благодаря Ви! Благодаря на тези от вас, които стигнаха до този ред, които ме познават достатъчно или им пука достатъчно за да разберат, че ще има и още нещо и да продължат да четат мрачните ми излияния. Нямам много, което да предложа, като благодарност и тъй като обожавам цитати ще ви дам един от любимите ми - един, който започва доста мрачно и завършва доста добре. а за тези, които ще се сетят от къде е - "За къде бързаш? Имам популация... :D" (Не обвинявайте много - цитирам го по памет)

  "To all things comes an end... We are no more, than a character in a story, our lives easily extinguished by an arrow or a stone.
 Turn the page and thousands die, and for what ? For the pride of two leaders, who are inexorably drawn together by the power of two swords and a mutual destiny?
 And when the Sword of Frost and Armageddon's Blade clash ... A blinding flash! Another turn of the page...
 The destruction brings earthquakes, volcanoes, floods and deaths uncounted ... and acts of bravery too. And just when it seems we are doomed we flip the page once more and countless fortunate refugees flee through portals into other worlds.
 Is this the end of our tale? No! We are the pawns of fate, there are still many pages to turn.
  And to all things comes a beginning...