Translate

четвъртък, 4 април 2013 г.

Седя си аз, пия си сайдер и си мисля "Homo, homini Lupus" ...

И след което започвам да се смея на себе си ...
Вълците нямат нищо общо с хората и като цяло за тях би било твърде неприемливо да се държат като нас... Вълк с подобно поведение би бил прогонен от глутницата си и оставен да се оправя сам. Вълците като цяло са безкрайно благородни животни... същества, при които обвързването трае до живот и при които индивида винаги е склонен на собствен риск за благото на общността. При глутница вълци в опасност (нападната от други хищници или по друг повод) най-старите един или два индивида изостават доброволно за да забавят нападателите и осигуряват време на другите да изнесат малките от леговището си. При човек обаче такава ситуация твърде рядко би изглеждала така. Хората мнооого обичаме да обясняваме колко високоморални същества сме, колко сме еволюирали и колко сме постигнали, но стигне ли се до някакъв проблем всъщност почти всички се държим по абсолютно идентичен начин. Започват едни заявления от рода на "Аз не беше..."; "Аз да, ама ти видя ли го Гошо какво направи..."; "То стана така, обаче ...".

Защо на хората им е толкова нужно да се нараняват един друг? Защо при положение, че не би извлякъл абсолютно никаква (или в краен случай напълно незначителна полза) човек е готов да пожертва някого другиго (Задължително друг, разбира се. Та нали ние самите сме толкова уникални и незаменими... Та нали ние самите движим цялото човечество напред... Ние сме толкова напредничави, че влачим останалите след нас - Дрън, Дрън, Ярина). Защо трябва да засипваме някой с помия за да си помислят хората, че ние самите блестим в сравнение? Идеята  не е да блеснеш, когато те сравняват с някой - целта на занятието е да блеснем сами по себе си. Да блестим когато сме сами в стаята - да блестим и когато ходим по улицата измежду толкова много други, когато много от тях са по-умни; по-богати; по-образовани ... тогава ние да блестим просто с факта, че сме по-морални - да, по-бедни, но защото не сме обрали никого и няма да го направим не защото не можем да измислим начин да ги направим, а защото не бихме си позволили. Да сме по-ниско образовани, защото така са се стекли обстоятелствата, но въпреки това сме изиграли картите си по най-добрия (включвайки "честен" в понятието "добър" защото за много хора тези неща не са задължително изискващи се) възможен начин и сме подсигурили ако не друго, то поне хляб и сирене на масата на семейството си за да има с какво да се нахраним и днешния ден.

Homo, homini Lupus? Ха! Ще ми се!

Стига вече съм ви натоварвал с моите брътвежи, че ще започнете да подскачате от сенки и да гледате другарчетата си накриво, а това ще бъде ефекта, който бих пожелал най-малко от всички ... А и ми свърши сайдера...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Оценявам мнения и коментари относно съдържанието и стойността на нещата, които ще публикувам, стига самия коментар да има някаква стойност, но постове от тип "тук съм за да храня" няма да търпя и ще трия