Светът и аз,
Момент малко... светът не го е*е. Той не мисли, не чувства - той просто си е там. Седи си и си се върти, така че...
Аз,
... така май е малко по-добре. Но пък... какво съм аз? За кой очевидно и дума не може да става, така че ще се спра на "какво". И отново какво съм аз?
- Несбъднатите мечти и надежите на някой? Страховете му? Неспазените обещания (от която и да е страна?
- Детството на друг?
- Спасението от перманентната олигофрения на трети?
- Лекарството срещу тоталния мързел на четвърти? Надеждата му за нормален живот?
- Банковата сметка на пети (момент... този май го споменахме вече... anyhow - това само идва да покаже, че човек не се учи от грешките си, докато не започнат да болят)?
- Спасението от гадния досегашен живот на шести?
и т.н. и т.н.
Сумата от гореспоменатите ли съм? Или пък съм абсолютния мизерен провал по свой собствен си начин...
Някой някога е казал, че живота ни е сбора от преживяванията ни, умножени по мечтите ни... Ебаси гадната математика - не ме кефи. За какво остана да се мечтае? Мечтаенето приключи - горе-долу някъде около 5-ти клас. След това почвам да пропадам в ежедневието... Ако още не сте го разбрали по трудния начин, моля повярвайте ми. Ежедневието е най-отвратителната от всички дупки, в които някога изобщо може да се пропадне. Ако още не сте пропаднали в тази специфична дупка - скачайте високо, разпервайте крилата на вътрешното си 7-годишно и отлитайте много, много далеч. Отлитайте да се биете с великани, пък били те всъщност вятърни мелници. Няма особено значение - светът съществува в главата на всеки от нас и представлява само и единствено това, което вие виждате в него. "Всички са направени от звезди" - нали така гласеше видеото. Звездите са най-голямата магия. Значи и вие сте магия! Светът е в съзнанието ви, той е вашата играчка, стига само да не пропаднете в гореспоменатата пропаст...
Леле каква тирада стана .... "Ego cogito sum"... Някой я беше поправил тази фраза. "Ego cogito tuti-frutti" - така определено ми харесва повече.
Разпервайте си крилете, милички, аз ще си допия рома.
Лека нощ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Оценявам мнения и коментари относно съдържанието и стойността на нещата, които ще публикувам, стига самия коментар да има някаква стойност, но постове от тип "тук съм за да храня" няма да търпя и ще трия